Как така разбираеми, силни думи раждат: тъгата, скръбта и гнева?
 И колко разхвърляна, абстрактна, почти празна е поезията 
 на освободената душа..
 Защо думи, стихове и дълбоки уж мисли, извиквам от тъмната страна?
 Иска ми се да знам думи да опиша и слънчевата си душа.
 В писеца ми напъват клишета - радост, пустота, любов,
 но дали за тези думи светът ми е готов?
 Той би разбрал тъгата,
 би аплодирал садистичните рими на разбитото сърце,
 ах как талантливо е описанието на страдащо дете.
.......................................................